С възможност за надграждане

Дунав като пътна артерия на европейската биоенергийна индустрия

Резултатът от приключилия междувременно ЕС-проект „Energy Barge” eинтернет-платформа за екологична логистика на биомасата. Но инфраструктурата и възмож-ностите за преработка в съседните страни се отличават съществено помежду си.

Над 2 845 км преминава река Дунав от своя извор в Шварцвалд до устието си в Черно море. С Германия и Австрия в горното си течение тя свързва два европейски пионера в областта на биогенните източници на енергия със средно разположените и юго-източните държави на Европа, които въпреки предпоставките си за добив на биомаса за производство на електроенергия или горива все още изостават. С трансфера на ноу-хау ЕС иска да даде устойчив импулс за съвместна биоенергийна индустрия по поречието на Дунава.

Петнадесет партньори по проекта от седем крайдунавски държави – Германия, Австрия, Словения, Унгария, Хърватия, България и Румъния, осъществяваха от началото на 2017 г. до средата на 2019 г. проекта на ЕС „Energy Barge – изграждане на зелен енергиен пояс и логистика”. Той беше координиран от Агенцията за възобновяеми ресурси (АВР), а съфинансирането бе от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Проектът „Energy Barge” не обхващаше само пазарите на биомаса по Дунава, а и проектираше сценарии, как втората по големина река в Европа би могла да допринесе за развитието на европейската биоенергийна индустрия.

„Около четиристотин души участваха на семинарите и конференциите ни във всички държави-участнички”, изказа своето задоволство от протичането и постигнатите резултати Тийс Феленберг от АВР, координатор по проекта „Energy Barge”. „Успяхме да отворим съзнанието към постоянно използване на зелената енергия от биомаса, Така успяхме и да покажем потенциала на вътрешните водни пътища по Дунав за превоз на продуктите от биомаса”, каза той.

Интернет-платформа за логистика на биомасата

Като осезателен резултат от проекта „Energy Barge” той посочва „Modal Shift Platform” за екологична логистика на биомасата. Посредством интернет-страницата на проекта тя предоставя детайлна информация относно националните пазари на биоенергия по протежението на река Дунав и съответните възможности за транспорт и обработка на биомасата на място. Минимум три години платформата трябва да остане online, за да може да се осъществи изграждането на партньорства по дължината на регионалните вериги за доставка и придобиване на стойност. „Дървесната биомаса е и остава господ-стващ биоенергиен материал по Дунава: както от гледна точка на потенциала, така и от страна на действителното й потребление”, пояснява Тийс Феленберг. Изготвена в рамките на „Energy Barge” таблица показва големите потенциални цели за остатъчните материали от дърводобивната и дървообработващата промишленост в Дунавските страни като Германия, Австрия, Унгария, Румъния и Хърватия. Също така изгодните за транспортиране, но понякога капризни селскостопански остатъци, биха могли да бъдат използвани по-енергетично. Германия, Словакия, Хърватия, Унгария, Румъния и България разполагат с необятни възможности за производство на биогорива от първо и второ поколение.

Въз основа на централизираната инфраструктура за производство на биогорива и голямото търсене на суровини Тийс Феленберг смята, че вътрешното за Съюза превозване по Дунава е подходящо транспортно средство за веригите доставчици – от маслодайните семена до крайните продукти и остатъчните материали. „Ако можете да си представите Дунавските пристанища не само като места за претоварване, а и като места за преработка, това би повишило още транспортабилността на биомасата по воден път”, казва той.

„За съжаление на голямото предлагане на суровини в юго-източните Дунавски държави не може да се намери съответното търсене на крайни продукти”, констатира Феленберг. Недостатъчната конкурента способност на източниците на биоенергия спрямо ценово изгодните изкопаеми горива е отговорна за несъответствието и разминаването между наличната биомаса от селското и горското стопанство и търсенето от производители на енергия и крайни потребители в тези държави. Понякога бързо променящите се политически рамкови условия биха били утежняващи в случая.

Необходимо е по-голямо разширяване на пристанищата

Пет Дунавски пристанища – Щраубенг-Занд, Виена, Махарт-Фрипорт, Будапеща, Вуковар и Словак Шипинг енд портс ООД – участват в „Energy Barge”. В хода на проекта те извършиха необходимите проучвания, как техните пристанища биха могли да бъдат разработени по търговските сценарии за биомасата и биоенергийните продукти. В случая би могло да помогне и опростяване на административните процеси за логистика в Дунавските пристанища. Съобразявайки се с местната пазарна ситуация, както и с техническите и финансови възможности, за всяко пристанище бяха разработени съответните инвестиционни проекти.  

Пристанище Виена и Махарт-Фрипорт Будапеща инвестират сега в пилотни проекти, за да стегнат съоръженията си за преминаване към пелети, дърва за горене и дървени стърготини. Придобитият им опит може да послужи като модел за други пристанища в Дунавския регион, които искат да развият бизнес-дейността си в посока складиране, обработка и претоварване на биомаса. Неотдавна Словак Шипинг енд портс ООД обяви, че ще инвестира в пристанището на Братислава 250 000 евро в съоръжение за съхранение и претоварване на биомаса.

Освен възможностите за по-добро използване на транспорта по вътрешните водни пътища за възникващата биоикономика в Дунавския регион, партньорите в проекта на ЕС формулираха също и политически предложения за прекрачваща границите стратегия за енергийна сигурност в региона. „Би било хубаво, ако оправомощените да решават имат това предвид при бъдещите си решения”, надява се Тийс Феленберг.

Неравностойно развитие

Тези предложения хвърлят също светлина върху съответните стадии на развитие в областта на биоенергията в страните-участнички. Германия се определя като „уникален представител” по поречието на Дунава, предлагащ богатство от суровини за биоенергия, както и модерна преработвателна техника и съответните изследователски институти. „Energy Barge” предлага пристанищата Пасау и Регенсбург да се модернизират така, че пристигащите по Дунава товари биомаса да могат да се освобождават по-ефикасно и германските преработватели да достигат по-лесно до суровините си от Източна Европа.

В Австрия, където според прогнозите на Австрийската асоциация за биомаса (ААБМ) биоенерегията би могла да стане един от най-значимите енергийни източници до 2050 г., политическата турбуленция оказва в момента негативно влияние в областта на биоенергията. Поради неясност в бъдещите условия на финансиране в края на август 2019 г. бе изключена електроцентралата с биомаса Виена-Семеринг. Искането на експерти по проекта „Energy Barge” за „последователни, прозрачна и надеждни политика и законодателно право” е изключително важно за успешното развитие на устойчива биоенергийна икономика и звучи правдоподобно на този фон.

В Словакия, където понастоящем се използва голямо количество биомаса от дървесина за добив на топлина, стимулите биха могли по мнението на „Energy Barge” да увеличат допълнително потреблението. За да може Унгария да използва огромния си потенциал от биомаса по-ефективно, се препоръчва изготвянето на стратегия за „приоритетно използване на биомасата в близки до Дунавските пристанища топлофикационни мрежи и съоръжения с комбинирано производство на топлина и електроенергия”. Подобни предложения получи и Хърватия.

За да се използва големият потенциал на румънските пристанища по Дунава за претоварване на биомаса предимно от горското, но и от селското стопанство, румънското правителство трябваше да се фокусира не само върху потенциала на биомасата за добив на електроенергия, но и за добив на топлина. Освен това настаняването на преработващи биомаса предприятия в пристанищата ще намали съществено транспортните разходи. За България трябва критично да отбележим, че там в момента няма никаква политическа подкрепа по отношение на добиването и използването на енергия от биомаса. В действителност вниманието на правителството на балканската страна е фокусирано в момента почти изцяло върху реализацията на големи проекти с конвенционални енергийни източници, между които изграждането на втора АЕЦ край Белене на река Дунав и газопроводът „Балкански поток” от Черно море до сръбската граница. За Дунавския регион „Energy Barge” препоръчва трансгранично следното: „По отношение на суровините от биомаса е необходимо, съседните държави по Дунава да увеличат използването на суровини от горското и селското стопанство и чрез транс-национално сътрудничество да се създадат полезни взаимоотношения”.

Непринадлежащите към Европейския съюз държави Сърбия, Молдова и Украйна не участват в проекта „Energy Barge” и съответно не са направени никакви изявления за техните биоенерегийни икономики. От гледна точна на селското стопанство и климатичните условия те разполагат, както и другите балкански държави, с добри изходни условия за отглеждане на дървесни и енергийни растения, както и за превръщането им в биоенергийни източници. Като членове на намиращата се във Виена „Енергийна общност” тези страни са възпрепятствани поради техните подготовки за бъдещо включване в ЕС да осъществяват Европейските директиви за възобновяема енергия и поетапно да реализират добива на биоенергия.

Отделни предприятия са вече активни

Швейцарският специализиран химически концерн „Клариант” и унгарското дъщерно предприятие на ирландската фирма „Клонбио груп лимитед” – Панония Био се определят от Тийс Феленберг като двете предприятия, които още сега работят примерно съгласно препоръките на „Energy Barge”. В началото на септември 2019 г. „Клариант” извести, че в Изследователския си център в Щраубинг е успял да преработи мискантус до целулозен етанол с помощта на патентована Sunliqiud-технология. Преди това хърватската петролна компания ИНА доби през февруари 2019 г. почти тридесет тона слонска трева на опитното си поле и я предостави на „Клариант” в Щраубинг. В югозападния Подари „Клариант” гради сега завод, който от началото на следващата година трябва да произвежда до 50 000 тона целулозен етанол годишно.

Ръководеното от Ирен Марк Търли дружество „Клонбио Груп” инвестира 250 милиона евро в биорафинерия на брега на Дунава при Дунафьолдвар в унгарския регион Толна. По собствени данни тя е най-голямата биорафинерия в Европа и се числи към най-ефективните в света. Годишно произвежда 500 милиона литра биоетанол от житни стъбла и е увеличила почти три пъти продукцията си от пускането на инсталацията през 2012 г. Перспективите на „Панония Био” за подобен висок растеж са добри; по мнението на пазарни наблюдатели пазарът за продукти от биорафинериите ще нараства с почти 10% годишно през следващите години.

Още един проект „DanubeValNet“

През изминалите години „Energy Barge” не беше единственият проект на ЕС с претенция за трансфер на знания между водещи и развиващи се държави в областта на био-индустрията. Едновременно с него се провеждаше и проекта „DanubeValNet”. Той се ръководеше от Щутгартското дружество „БиоПро Баден-Вюртемберг” ГмбХ и целеше да създаде вериги за добиване на биомаса в Дунавския регион. Насочваше се предимно към предприятия, институции и регионални клъстери. В рамките на проекта „DanubeValNet” трябваше да се обособят и биорафинерии, за „да се изгради стратегическо-технологичен гръбнак за една успешна и независима биоиндустрия”. Отвъд границите на енергетичните си намерения в биоиндустрията, проектът „DanubeValNet” отправяше погледа си по-специално към развитието на нови биогенни материали за екологично строителство, здравословни продукти и опаковъчната индустрия. „Интересува ни, как да осъществим прехода от неустойчив материал, произхождащ от изкопаеми ресурси, до устойчива, базираща се на биопродукти икономика”, казва Доминик Патцелт, координатор на проекта от „БиоПро БеВе”. Това кореспондира с важни предизвикателства от Дунавския регион: „чрез промяна в суровините да се намали зависимостта от изкопаемите материали и да се понижат вредните за климата емисии”, казва Петцелт.

Автор: Франк Щиър за „Energie aus Pflanzen“