Технологичен Център София

Икономика, наука, медии и гражданско общество – без тях развитието на Дунавския регион е немислимо

12.03.2015

Заседание на общата комисия в Санкт Пьолтен

Заседание на общата комисия в Санкт Пьолтен

През 1996 година е създадена Работна група на крайдунавските държави, в която членуват всички страни и региони по 2859 км дългото поречие на Дунав. За градовете и регионите се е сформирал Съветът на дунавските градове и региони. Двете организации имат една обща комисия, която направлява работата им. Наскоро по покана на работната група под ръководството на правителството на Долна Австрия и модераторството на Петер Лангер и д-р Зайф се състоя заседание на комисията в австрийския град в Санкт Пьолтен. В бъдеще комисията ще трябва да координира и да организира сътрудничеството. Сред членовете на работен кръг „Икономика, туризъм и транспорт“ (ИТТ) е управителят на Технологичен център София Юрген Айзеле, който се изказа по проблемите на Долен Дунав.

Всички участници бяха единодушни, че прилагането на стратегията на Европейската комисия за Дунавския регион ще се увенчае с успех само ако на политиката и администрациите се отдаде да мобилизират бизнеса, медиите и гражданското общество. Местните и регионалните общности имат централна роля в този процес. Тук живеят и работят хората. Те ще се идентифицират с Дунавската стратегия на ЕС най-успешно, когато започнат да виждат положителни промени в ежедневието си и усетят чрез тях подобряване на качеството си на живот. По същество стратегията има за цел да подпомогне гражданите на Дунавския регион да живеят в дългосрочен мир, стабилни демокрации, правна сигурност и чиста околна среда, в благосъстояние и социална справедливост и с достъп до образование.

Участниците в заседанието установиха единодушно, че положението на регионите в последно време все повече бива отслабено. Все повече компетенции се прехвърлят на национално и европейско ниво, което застрашава конструкцията на съюза. Отвръщането от „Европа на регионите“ би имало сериозни последствия. Двете организации сформираха четири работни групи:
1. Икономика, туризъм и транспорт;
2. Култура, наука и образование;
3. Устойчивост, енергия и околна среда;
4. Гражданско общество, социална политика, жени и младежко движение.

Над 400 експерти, политици и служители в администрации от всички дунавски държави се регистрираха за участие в работата на групите. Технологичен център София се включи в дискусията относно икономиката, туризма и транспорта по Долен Дунав, като предаде писмено становище на тема „Транспортни връзки през р. Дунав“. В документа се посочва, че в долния участък на Дунав с дължина 931 км. има общо само шест моста. Най-голям е дефицитът на сухопътни връзки през реката между Видин/Калафат и Русе/Гюргево (307 км.). В този участък речният коридор може да прекоси с ферибот само на три места. Ако ситуацията се запази, няма да станем свидетели на икономическо сближаване и развитие на регионите.

Технологичен център София, Дунавски сал и редица неправителствени организации в страните по Дунав възнамеряват да представят този проблем на национално и европейки равнище с цел промяна на статуквото. Комисията за направляване дейността на организациите и работната група „ИТТ“ поеха ангажимент също да тематизират проблема.

Допълнителна информация можете да намерите в писменото становище „Изграждане на транспортни връзки по Долен Дунав“.

„Изграждане на транспортна инфраструктура по Долен Дунав“

Тема:Транспортни връзки по р. Дунав

Предложение за EFSI-Fond – Европейски фонд за стратегически инвестиции – 2015

Долен Дунав

Регионът Долен Дунав започва при Drobeta Turnu Severin (RO) и е с дължина 931 км по течението на р. Дунав, като обхваща територии от Румъния, България, Молдова и Украйна.

С поглед в бъдещето: Позитивно мислене

Най-големите проблеми по поречието на р. Дунав са: обезлюдяване (обхваща всички възрастови групи), застаряване на населението в селата и западане на общинската/социалната инфраструктура; липса на нови работни места в производство, търговия, занаяти; негативно мислене и насаждането му в обществено пространство, напр.: „ние сме на бедният район в Европа“.

Най-съществен е проблемът с липсващата транспортна инфраструктура! – недостатъчна пътна мрежа, липсващи или оскъдни жп-връзки между населените места, липса на летища; липса на туристическа инфраструктура; липсващи транспортни връзки през р. Дунав.

Нови транспортни връзки през р. Дунав – ключ към успеха !

Тук ще бъде представена ситуацията с транспортните връзки през реката, каквато е в момента в регион Долен Дунав.

Поради липса на връзки през реката вече в продължение на 25 години няма икономическо развитие, което носи със себе си горепосочените последици. В директна близост до р. Дунав живеят от българската страна 1,5 млн. души, а от румънска – 6 млн. души.

Долен Дунав се простира от Drobeta Turnu Severin (RO) до Sulina (RO) на Черно море – 931 км по течението на река Дунав.

Транспортни връзки през р. Дунав

1. Мостове
Международният речен път Дунав се простира от Kelheim, Южна Германия, до Sulina на румънския черноморски бряг и е с дължина 2.414,72 км, като е пресечен от общо 130 моста. Над 180 са мостовете над реката в горния ѝ участък между Donaueschingen и Kelheim, който е с дължина 430 км.

В горния участък на р. Дунав има средно на всеки седем километра мост, средният участък може да се пресече по мост средно на всеки 27 км, а долният на едва на всеки 155 км.

ТАБ.

В участъка Долен Дунав по течението на разстояние от 931 км има общо шест сухопътни връзки над реката.
a) Fier I (шлюз) Kladowo-Drobeta T.Severin (SRB-RO)
b) Fier II (шлюз) Negotin – Garia Mare (SRB-RO)
c) Мост „Нова Европа“ (Дунав мост 2) Vidin-Calafat
d) Мост на дружбата (Дунав мост) Ruse – Giurgiu
e) Мост Fetesti – Cernavoda
f) Мост Giurgen – Harsova

Това означава, че има по един мост на всеки 150 км.

Ако се разгледат по-детайлно разстоянията между отделните връзки, ситуацията изглежда много по-лошо:

Разстояние между Fier I и Fier II = ca. 60 км
Разстояние между Fier II и моста Vidin/Calafat = ca. 60 км
Разстояние между Vidin/Calafat и моста Ruse/Giurgiu = ca. 307 км
Разстояние между Ruse/Giurgiu и моста Fetesti/Cernov. = ca. 170 км
Раз-е между Fetesti/Cern. до моста моста Giurgen/Harsova = ca. 50 км
Раз-е между Giurgen/Harsova – Tulcea (вход към делтата)
Без мост = ca. 180 км
Разстояние от Tulcea до Sulina (Черно море) = ca. 80 км
Без мост

За сравнение ситуациято по р. Рейн:

Река Рейн се измерва в километри от Konstanz до Северно море. Участъкът между Konstanz и Северно море е с дължина около 1100 км. и е пресечен от 118 моста. Повечето са сравнително нови съоръжения, тъй като всички мостове северно от Базел са били разрушени по време на Втората Световна война.
Предвид тези данни се оказва, че жителите от двете страни на Рейн могат да пресекат реката на всеки 8,47 км.

2. Фериботи

В долния участък на р. Дунав се експлоатират следните фериботни връзки:

Oriachovo(BG) – Bechet (RO) на около 110 км от Vidin/Calafat и на около 170 км от Ruse/G.
Nikopol (BG) – Turnu Magurele(RO) – на около 180 км от Vidin Calafat и на около 90 км от Ruse/G.
Svishtov(BG) – Zimnicea(RO) – на около 215 км от Vidin/Calafat и на около 55 км от Ruse/G.
Silistra(BG)-Calarasi(RO) – на около 100 км от Ruse/Giurgiu
Ферибот на около 30 км след Calarasi през Borcea
Ферибот при Cerna
Фериботи Braila
Фериботи Galati
Ферибот Tulcea
Ферибот Nufaru (делта)

Фериботите тръгват от българска страна най-много по пет пъти дневно. Пътуването трае от 15 до 35 мин. Времето за изчакване между отделните пътувания достига до 4 часа (Свищов).

От българска страна фериботната инфраструктура, съответно граничните пунктове са в окаяно състояние. На някои места съоръженията и сградният фонд напомнят на гранични пунктове в Африка. Това важи и за гранично-пропусквателните пунктове
Ruse(BG)- Giurgiu (RO) и Silistra(BG) – Ostrov (RO).

Необходимост от нови връзки през р. Дунав

Под „връзки“ се имат предвид както мостове така и тунели.
Следните нови връзки са изключително необходими за икономическото развитие от двете страни на Дунав:
1. LOM (BG) – RAST (RO)
2. Oryachovo (BG) – BECHET (RO)
3. Gigen (BG) – CORABIA (RO)
4. Nikopol (BG) – Turnu Magurele (RO)
5. Svishtov (BG) – Zimncea (RO)
6. Tutrakan (BG) – Oltenita (RO)
7. Silistra (BG) – Calarasi (RO)
8. BRAILA (RO)
9. GALATI (RO) West
10. GALATI (RO) Ost
11. TULCEA (RO)

Новите връзки не трябва да покриват навсякъде един и същ стандарт, както например новият мост между Vidin и Calafat. За съживяването на икономиката биха били достатъчни и еднолентови връзки със светофарна уредба – такова съоръжение също би подобрило значително ситуацията в сравнение с преминаването на стотици километри до следващия мост или ферибот.

Допълнения към връзките през Дунав

Допълнително за подобряване на инфраструктурата по Дунав могат да се въведат въздушни и водни таксита.

3. Малки летища
За по-бързо предвижване до Долен Дунав липсват към днешна дата малки летища, които да са свързани с големите аерогари. Създаване на въздушни таксита.

Такива летища са необходими например в Drobeta Turnu Severin (RO), Negotin (SRB), Bechet (RO), Svishtov (BG), Ruse или Giurgiu (BG-RO), Silistra (BG), Galati (RO).
Летището в Tulcea вече е активирано.

4. Водно такси

Друга алтернатива представлява използването на високоскоростни лодки, свързващи градовете по Дунав. В периода на социализма са функционирали такива, които са се наричали „ракети“, „метеори“ и „комети“.

Авторите предлагат темата „Транспортни връзки по Долен Дунав“ да бъде включена в работата на комисиите към EFSI. От фонда следва да се подкрепят проекти, които действително създават икономически растеж и работни места. Председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер изработи заедно с членовете на ЕК за тази цел предложение, съгласно което в EFSI ще бъдат заделени 315 милиарда евро.

В периода март – юни 2015 година инициаторите на „Транспортни връзки по Долен Дунав“ ще активират съмишленици в лицето на неправителствени организации, градове и общини, институции и местни предприятия, след което инициативата ще бъде представена в Брюксел пред компетентните комисии към EFSI.

София, 01 март 2015
Юрген Айзеле, Управител
Технологичен център София


logo
© 2011-2012 Технологичен Център София |