Потенциалът в България
Употребата на биомаса в България за производство на електрическа енергия се намира в начален етап. Потенциалът на страната до момента на практика не се използва. България разполага с 6,2 млн. ха селскостопанска площ. Това съответства на 55% от площта на страната. От нея 4,2 млн. ха са обработваема земя, 1,7 млн. ха са пасища и около 0,7 млн. ха в момента не се обработват. Горските площи в страната възлизат на 3,8 млн. ха, което е 34% от площта на страната. Тези големи площи предлагат отлични предпоставки за употребата на биомаса с цел постигане на целите на ЕС до 2020г.
В компетентен център Биомаса експерти от страната и чужбина предоставят опита и помощта си, така че този стопански отрасъл да се развие в страната възможно най-бързо.
Дефиниция на Биомаса
Като биомаса се определя сбора от всички вещества с органичен произход. Биомасата обхваща живата и мъртвата флора и фауна в природата, както и техните остатъци и съответно отпадъчни продукти. Биомасата е естествен склад за слънчева енергия. Слънчевите лъчи се свързват и компримират чрез естествени системи в един енергоносител, който след това може да се използва.
Биомасата е, с други думи, химично свързана слънчева енергия. При фотосинтезата в растенията слънчевата светлина и въглеродния диоксид (CO2) от въздуха се превръщат в органична субстанция. При изгарянето й тази съхранена енергия отново се освобождава. Образува се толкова CO2, колкото растението е приело през живота си. Т.е. биомасата гори „CO2- неутрално”. Животните приемат енергията на растенията при хранене и образуват животинска биомаса.
В световен план годишно израстват 80 млрд. тона биомаса. Около половината може да се използва в индустрията или енергетиката.
Растяща е ролята на биогаза като енергоносител. Обикновено в една селскостопанска инсталация за биогаз, той се произвежда от мокри органични отпадъци чрез анаеробна ферментация. Отпадъци, които могат да се използват за захранване на инсталацията, са например:
Позиция на Европейския съюз
С директивата 2009/28/EG Европейският съюз установи критерии за устойчивост при производството на биомаса за енергийно ползване. Подробностите се регулират от националните програми за действие, които трябваше да се изготвят от страните членки до 30.6.2010.